За незапознато око гледката може да се стори впечатляваща – земни образувания в цветовете на дъгата – почти като вулканичния кратер в парка Йелоустоун. На втори поглед обаче се забелязват ръждясали табели, изсъхнали треви и болна почва. Такава е гледката в изоставената мина за мед край кипърския град Лефке. А последиците могат да са още по-тежки при неправилна експлоатация и инциденти при хвостохранилища и площадки за съхранение на отпадъци край предприятията за преработка на цветни метали.
Когато грешка е равно на жертви, отровени почви, води, животи
Съвсем скоро и съвсем наблизо токсична вълна заля част от Унгария и потресе Европа. На 4 октомври 2010 г. повече от един милион кубически метра токсична червена кал изтекоха от скъсано хвостохранилище на завод за алуминий в Западна Унгария. Десет души загинаха, а 150 бяха ранени при бедствието.
След токсичния разлив в Унгария, Credit: Wikimedia Commons. DigitalGlobe
Алкалните съединения, които са отпаден продукт от производството на алуминий, заляха населени места и обработваеми земи в западна Унгария. Замърсяването засегна площ от 40 квадратни километра и достигна до река Дунав. Унгарските власти наложиха глоба от 472 милиона евро на завода MAL Zr, но позволи на компанията да поднови работа едва две седмици след аварията.
Десет години по-рано – през януари 2000 г., и още по-близо се скъса и стената на хранилище на завод за добив на злато в Бая Маре, Румъния. Вълната от цианиди и тежки метали бързо се прехвърли от една река в друга, достигайки и Дунав, като уби рибата и целия воден живот и отрови питейната вода. Десетки бяха хоспитализирани, защото са се хранили със заразена храна.
Проблемите в Бая Маре обаче се трупат години преди инцидента, а златодобивният завод заедно със съседните меднопреработвателен и оловнопреработвателен допринасят за натрупването на огромни количества токсични материали в района. Въпреки катастрофата години след нея се правят опити за възстановяването на производството в завода. Междувременно в румънския парламент са направени три опита да бъде забранено извличането на злато с цианид, но всички те са неуспешни.
Катастрофи не са подминали и България
„Една от най-зловещите минни трагедии в света“, така и до днес определят инцидента, при който се скъсва стената на хвостохранилището на оловно-цинковата флотационна фабрика „Мир“ и рудника „Седмочисленици“ край врачанското село Згориград.
След бедствието във Враца. Източник: arhivatora.com
Предиобед на 1 май 1966 г. над половин милион кубични метра маса от тежки метали, цианиди, камъни и дървета се откъсва, минава през прохода „Вратцата“ и стига до централния площад на Враца. Калната маса с височина три метра в продължение на 7 километра унищожава къщи, хора и животни.
Официално се говори за 118 загинали във Враца и Згориград, но според свидетели на трагедията загубилите живота си са около 500. 2000 са ранени, над 310 семейства остават без дом, като 156 къщи са изцяло разрушени, а над 1000 са с отнесени от стихията покриви.
Стената на хвостохранилището се е скъсала след няколкодневни валежи. Местни хора обаче си спомнят, че години преди това експерти са предупреждавали, че има опасност от скъсване. Предупрежденията, че по стената вече има пукнатини и хранилището е претоварено, били пренебрегнати. След трагедията властите скрили от останалата част на страната и света истинските размери на трагедията.
Из хвостохранилището край Згориград. Източник: arhivatora.com
Не се знае много и за инцидента с хвостохранилището на МДК-Пирдоп. Като много предприятия през социализма мините и комбинатът в МДК-Пирдоп също са били зле управлявани, а екологичните стандарти и стандартите за безопасност – пренебрегвани. През 1988 г. протича стената на хвостохранилището на предприятието. Отровното му съдържание се излива и замърсява за десетилетия напред поречието на река Тополница и дъното на едноименния язовир.
След инцидента българското правителство е взело решение да преустанови обработването на концентрата от Челопеч в Пирдоп, поради високото съдържание на арсен в него. Забраната е въведена с решение на Министерски съвет от 1 април 1990 г. Последиците обаче остават и до днес.
Гледайте Лефке, мислете за Цумеб
На пръв поглед не се виждат допирни точки между медната мина в кипърския град Лефке и предприятието за преработка на цветни метали в Цумеб, но такива все пак има.
Из мината за мед в Лефке
Мината край Лефке е управлявана заедно с още две мини в района – край Аплики и Скуриотиса, от американската компания Cyprus Mining Corporation от 1916 до 1974 г. Още през 60-те години производството започва да спада, а събитията 1974 г. разделят трите мини, като само Лефке остава в турската част на острова и CMC обявява, че няма как да оперира. Местните обаче разказват, че при започването на въоръжените действия на острова американците изоставят мината, без да се съобразяват до какво ще доведе това. И проблемите започват.
Мината е изоставена в такова състояние, че веднага започва замърсяването. Отпадни води от производството, наситени с вредни вещества се изливат свободно, замърсявайки почва, подпочвени води и достигат и до Средиземно море. Работни конструкции, метали, химикали, дори кораб, стоят така, както са изоставени през 74-та. Местното население от десетилетия се опитва да се справи с екологичната катастрофа, като каквато определят изоставената мина. Не среща обаче съдействието на властите, които не приемат мината край Лефке за свой приоритет, а и заради огромната сума, която е необходима за решаване на проблема.
По подобен начин и властите в Нигерия и „Дънди Прешъс Металс“ предпочитат да си затварят очите и да не отговарят на чувствителните въпроси за екологичното въздействие на топилната пещ в Цумеб. Цената на това неглижиране на обществените желания обаче би могла да бъде твърде висока.
Повече за дейността на „Дънди Прешъс Металс“ в Цумеб и за токсичната часовникова бомба, която представляват натрупаните отпадъци четете в доклада „Мръсни ценни метали“.
