Добиването на благородни и цветни метали без съмнение носи ползи, а и милиони на компаниите, които се занимават с извличането им. Последиците за околната среда и населението около мини и предприятията за преработване на рудата и остатъчните вещества обаче са значителни и в дългосрочен план се оказват проблем, с който човечеството не успява да се справи достатъчно ефективно.
Въпреки че минната дейност осигурява икономически и социални ползи на страните, в които се практикува, дългосрочните вредни ефекти върху околната среда и общественото здраве не могат да бъдат пренебрегвани. Някои метали участват в обмяната на веществата и са важни за нормалните физиологични процеси, но по-високите концентрации над определените нива имат вредно въздействие върху човешкото здраве и живот.
Минните дейности твърде често водят до натрупването на големи количества отпадъци, наситени с тежки метали, които в някои случаи се освобождават неконтролирано. Това от своя страна води до широко замърсяване на екосистемите. Повечето миннодобивни процеси изискват и огромно количество вода, за да бъдат отделени ценните метали или минерали от пясъка и камъните. Това затруднява достъпа до водоизточници без модерни технически съоръжения. Когато липсват строги регулации последиците могат да бъдат катастрофални.
Дори когато приключи експлоатацията на определена мина, заплахата не спира. Спрените проекти често биват изоставени, а експлоатиралите ги доскоро компании и правителствата не са склонни да влагат средства в почистване на вредните вещества, останали в наследство. Тези токсични вещества са като бомба със закъснител и често водят до последващо замърсяване на околната среда.
Скъпо злато, мръсно злато
Борби и дори войни за злато се водят от хилядолетия. Въпреки че металът не е от ключово значение за човешкото съществуване и има малко практически приложения – бижутата все още представляват около две трети от търсенето на метала, страстта към него и до днес кара хиляди хора да отделят огромни средства, за да го добиват, обработват, трупат.
Въпреки че влиза в групата на благородните метали, златото никога не е струвало толкова много в човешки и екологичен план. При добива на злато се отделят повече отпадъци на унция, отколкото при извличането на всеки друг метал. Ограничените му количества обаче не спират търсачите му – от отделни златотърсачи до най-големите минни компании в света. А основната част от останалото злато в природата е в малки находища, често в екологично уязвими зони.
Добивът на злато е печално известен с причиняването на екологични бедствия. Въпреки че съществуват други техники, най-често за извличане на злато се използват живак и цианиди, тъй като това са най-евтините варианти. Някои компании за добив на злато изхвърлят токсичните остатъчни отпадъци директно в реките или океаните, а в други случаи за отделянето на токсични отпадъци във водните запаси са отговорни аварии.
Къде отиват отпадъците
Често добивът на злато не е самостоятелен, а в мините, където се добива, има находища на сребро, мед и други метали. Такъв е случаят, например, с мината в Челопеч, от която Дънди Прешъс Металс добива злато и мед. Обработката на рудите и с двата метала може да бъде особено вредно. Много правителства забраняват извличането на злато чрез цианид, както и обработката на медни концентрати (концентрати на сложни руди), тъй като те често съдържат много големи количества арсен и други вредни вещества.
Има обаче правителства, които са готови да приемат на територията на страните си тези мръсни концентрати и да ги обработват в заводите си – като завода за преработка на цветни метали в Цумеб, Намибия, чиято топилна пещ за мед е една от малкото останали в света. Спазването на екологичните и здравните стандарти на подобни места е под голям въпрос и дейността им застрашава не само околната среда, но и здравето и живота на работниците и жителите в областта.
Повече за дейността на предприятието за преработка на цветни метали и за опасността, която представлява за местното население и екосистемите четете в доклада „Мръсни ценни метали“.
