Какво се случва с вредните отпадъци от работата на металургичните предприятия? Къде отиват и как се съхраняват?
Както в България, така и в цял свят, металургичните предприятия, преработващи руди и ценни метали, изхвърлят тонове токсични отпадъци като страничен продукт на основното си производство. Оказва се, въпреки високите екологични изисквания и регулации в развитите държави, компаниите все пак намират начин да работят с ниски стандарти в развиващите се страни.
Мултинационалните минни и преработващи компании успяват да разединят отделните етапи на добив и преработка на суровини прехвърляйки процесите между отделни държави. Така, успешно избягват пълноценен екологичен контрол и възможност за налагане на справедливи данъци в страните, в които оперират. Създавайки международни връзки и мрежа от свързани предприятия, те успяват да се възползват от слабите регулации в държави в Африка и Латинска Америка, докато получават обществени средства от европейските институции и публични банки, претендирайки за устойчиво управление и екологична отговорност.
Свикнали сме да мислим, че България почти няма индустриално производство и че има много малък отпечатък на глобалната карта. Но това не е така. България произвежда над 1% от световната мед, в страната оперират няколко големи минни и преработващи предприятия, които добиват първични суровини, и от които са зависими икономиките на цели региони. Дори когато местните хора искат да надигнат глас срещу тези предприятия, много често не намират куража да го направят, защото срещу тях стои много голям противник.
Мините и металургията свързани с бившия комплекс МДК Пирдоп, както и комбинатът за цветни метали КЦМ Пловдив, оставят голям и често слабо известен за хората екологичен отпечатък. В наши дни, това не са просто местни мини и преработващи предприятия – те са част от глобална верига на пазари, търговия и международна собственост.
Този сайт си поставя за цел да търси глобалните връзки на международните металургични компании и да покаже българската връзка по пътя на суровините. Даваме възможност на хората в България да добият по-добра представа какви са екологичните и глобални последици от потреблението на ресурси и защо като граждани на страна ни носим отговорност за това което се случва тук и по света.
Ние имаме нужда от решение – дълбока промяна в начина, по който добивният сектор прави бизнес и в начина, по който ние като чевечество произвеждаме и консумираме ресурси. Трябва да има по-сериозен набор от международна правна рамка и практики, които да се борят с безкрайния ръст и апетит за експанзия на добивните индустрии.
Мрежа от организации
ToxicWaste е информационен портал създаден от екологично сдружение „За Земята – Приятели на Земята България “, в партньороство с мрежата на CEE Bankwatch Network. Целта на портала е да осигурява информираност на хората относно добивната промишленост в България и нейните глобални връзки.
Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Европейския съюз. Съдържанието на този портал не отразява официалното становище на Европейския съюз. Отговорност за информацията и становищата, изразени в портала, носят изцяло техните автори.
