Поради липсата на техническа документация и информация за дейността и технологичните процеси на металургичното предприятие, към настоящия момент е невъзможно да се направи точна оценка за въздействието на пещта в Цумеб върху околната среда и здравето. Наложи се да сглобяваме парчета от пъзела с помощта на проверка на някои стари документи и да ги сравняваме с нови данни от пътуването, описано в доклада „Мръсни ценни метали“.
Металургичният комбинат в Намибия (МКН или топилната пещ в Цумеб) представлява голямо а индустриална инсталация, разположена в централната част на Намибия. Комбинатът функционира от 1960 г. Използва се предимно за обработване на мед и е една от малкото пещи в света, подходяща за третиране на сложни арсениеви и оловни концентрати.
Топилната пещ в Цумеб е придобита от „Дънди Прешъс Металс“ през 2010 г. от „Уедърли Майнинг Интернешънъл“. „Луи Драйфус Комодитис Металс Суис SA“ притежава ексклузивните права за закупуване на концентрат от Челопеч за производство на ишлеме чрез пещта и ексклузивна договорка за допълнителна доставка на концентрат за производство на ишлеме в пещта, включително до 2020 г.
ДПМ стартира износа и преработката на концентрата от Челопеч в пещта в Цумеб през 2007 г., когато съоръжението все още е собственост на „Уедърли Майнинг Интернешънъл“. Докъм 2008 г. пещта работи най-вече с концентрат от България, тъй като местните мини малко или много са били ликвидирани.
Възможностите на топилната пещ
Местни експерти обясняват, че пещта е проектирана да работи с концентрат с ниво на арсена между 2,5 % и 3%. Това се постигало с помощта на смесване на местни концентрати с високо съдържание на арсен (мините Кнусиб Спрингс и Цумеб извличат 8% арсен) с концентрат с ниско съдържание на арсен от мината Комбат (0,39% арсен).
Вносният концентрат е почти с три пъти по-високи нива на арсен и след като се е преминало към преработката на концентрат с повече арсен, започнали да валят оплаквания от работниците. Особено през 2010 г. са започнали множество и сериозни оплаквания от страна на работниците в предприятието. Проблемът е бил отразен широко в националните медии и скандалът се е разраснал до степен, в която се е наложило държавата да се намеси в полза на работниците.
Основната реакция от страна на властите била да изискат намаляването наполовина на количеството концентрат, преработван от предприятието, докато не бъдат въведени подобрения (ограниченията върху производството са били премахнати от правителството на Намибия през декември 2013 г.).
В същото време капацитетът на арсениевия завод е много по-малък от пристигащите количества. Много от приложенията на арсена, свързани с обработването на дървесина и в селското стопанство, понастоящем са в процес на глобално поетапно извеждане от употреба поради нарастващото притеснение от вредното въздействие на арсениевите съединения, използвани в тези индустрии.
Сметището, където се изхвърля опасният материал (наричан от компанията по мек начин, „ръкавен прах“) се запълва с голяма скорост. Депото за опасни отпадъци – от това, което се вижда от разстояние – разполага с мембранова изолация на дъното, но не е покрито отгоре. Бившите работници обясниха как арсениевият прах се пълни в найлонови чували, които вероятно се събират в по-големи чували. Големите чували не са изработени от специален материал – те всички са с надпис “Hullets – White Sugar” („Хълетс – бяла захар“) и научихме, че те се снабдяват от местен склад. С голяма сигурност можем да твърдим, че това не е подходящо депо за изхвърляне на токсични отпадъци, както и че не може да представлява дългосрочно решение за изхвърляне на арсен.
Липса на достатъчно информация за топилната пещ в Цумеб
„Взаимоотношенията ни със служителите, правителствата и местните общности са открити, честни и прозрачни. Ние установяваме и прилагаме най-високите етични стандарти и бизнес практики.“ Доклад за устойчиво развитие на ДПМ от 2014 г.
Може би един от най-поразителните факти, станали явни месеци преди мисията и по време на нея, е липсата на смислена информация за проекта в Цумеб, макар в последния доклад за устойчиво развитие на ДПМ да се твърди, че прозрачността е една от основните ценности на компанията. Натъкнахме се на пълна секретност, която ескалира в параноично поведение, когато се появихме пред портите на комбината.
Причина за сериозно безпокойство за обществото като цяло е и защо публичните власти имат същия рефлекс да крият и защитават информация, свързана с минното дело и преработването на руда от обществото, което плаща техните заплати.
Проблеми според работници от предприятието в Цумеб
Според Оскар Какунга, работил за ДПМ в Цумеб до 2 март 2015 г., проблемите в предприятието са започнали още през 2008 г., когато е пристигнал първият материал (концентрат) от мината в Челопеч, България. Първоначално материалът се смесвал с рудата, която се добивала на място от мините в Очиасе, Комбат, Чуди и Аухас-Брехас. Когато концентратът от Челопеч бил първоначално въведен, проблемът не се усетил веднага, тъй като материалът се смесвал в местния концентрат.
През 2010 г. ДПМ влиза във владение на предприятието. Проблемите с условията на работа в завода се задълбочават. Синдикатът на Миньорите в Намибия (MUN) се страхувал да изрази своите опасения и Оскар подозира, че той така и не е докладвал проблемите на правителството.
ДПМ строго забранява мобилни телефони и камери на територията на тяхното предприятие. Оскар все пак успял да заснеме депото за изхвърляне на арсен и използвал снимките, за да сигнализира на правителството за проблема с арсена, който се трупа в Цумеб. Държавата не реагирала на сигнала на Оскар, като вместо това бил освободен от длъжност в предприятието през октомври 2014 г. и уволнен през март 2015 г.
Йоханес Амутеня, на 30 години, е работил в предприятието в Цумеб за сравнително кратък период от време. Когато ДПМ влязла във владение на металургичното предприятие, проблемите с новопоявилите се концентрати станали сериозни. Изследванията на здравето, които преди се правели на всеки два месеца, сега се назначавали само два пъти годишно. На Йоханес не му било позволено да получи реалните резултати от изследванията си, като докторът го уверявал, че всичко е наред.
Йоханес решил да си направи независим преглед при доктор от Южна Африка. Когато направил изследвания на белите си дробове, докторът му посочил сянката на рентгеновата снимка и казал, „прекалено млад си да се самоубиваш с тази работа“. Йоханес напуска работа през 2011 г.
Повече четете в доклада „Мръсни ценни метали“.
