През 1995 г. правителството на Намибия въвежда Закона за свободните индустриални зони за износ (Акт №9 от 1995 г.) като законова рамка за насърчаване на индустриализацията, насочена към износ в националната икономика, която се движи изключително от първичния сектор.
Предприятията в зоната са освободени от корпоративен данък печалба, както и от мита и ДДС за машини, оборудване и суровини, внасяни в Намибия за производствени цели. Единствените дължими данъци са данъците върху доходите на служителите, както и данъкът при източника върху декларираните дивиденти (за чуждестранни акционери). Освен това на EPZ предприятията се разрешава да поддържат валутни сметки в търговски банки, за да могат да репатрират капитала и печалбите си.
Комбинатът в Цумеб оперира като EPZ предприятие според дефинициите на Закона за свободните индустриални зони за износ (EPZ) на Намибия и следователно не заплаща корпоративен данък печалба в Намибия. Все повече се обсъждат правни въпроси, касаещи данъците, и се предприемат различни мерки за преодоляване на данъчната несправедливост по света.
Под натиска на движението на глобалните капитали и пред заплахите на корпорациите, че ще преместят бизнеса си, освен ако не им бъдат предоставени отстъпки, свързани с олекотено законодателство и по-ниски данъци, държавите по света реагират, като влизат в данъчна конкуренция за привличане и задържане на капиталови инвестиции. Някои държави с ограничени опции пред икономиките си превърнаха данъчната конкуренция в основна част от стратегията си за развитие. Това неминуемо подкопава перспективите за развитие на други държави, тъй като им се отнема възможността за привличане на инвестиции и стимулира т.нар. „надпревара към дъното”.
Надпревара към дъното
Защитниците на данъчната конкуренция така и не отговориха на въпроса до каква степен да ѝ бъде позволено да се развива, преди да компрометира изцяло функционирането на жизнеспособен и справедлив данъчен режим. Ако бъде доведена до логичните си крайности, нерегулираната данъчна конкуренция неминуемо ще доведе до надпревара към дъното, което означава, че държавите ще бъдат принудени да намалят до нула данъчните ставки върху корпоративните печалби и да субсидират компаниите, които решат да инвестират в техните държави.
Това вече се случва в някои държави. Последствията от това за данъчните режими и демократичните форми на управление са пагубни. На практика това представлява една от най-големите заплахи за свободата, пред които понастоящем е изправен светът. Проблемите, които изтичането на капитал, избягването на данъци и данъчната конкуренция поставят пред по-бедните държави, се задълбочават от това, което изглежда може да се нарече провал от страна на многостранните институции да защитават данъчните режими на развиващите се страни, когато насърчават политики за либерализация на търговията.
Изправени пред драматичен спад в данъчните си приходи, държавите реагират като увеличават ДДС и по този начин принципно изместват данъчната тежест върху по-бедните домакинства и тези със средни доходи. Този процес се ускорява от 2008 г. насам и води до тревожни последствия по отношение на равноправието и социалната стабилност.
Според книгата на Института за икономическа политика „Преосмисляне на стратегиите за растеж”, „Ако държавите ще се възползват от глобализацията, правителствата трябва да възвърнат капацитета си да облагат с данъци гражданите си, както и бизнеса, който оперира на тяхна територия, и да използват приходите за финансиране на инфраструктурни проекти, основните обществени услуги и необходимото разпределяне на богатството“.
Повече за дейността на предприятието за преработка на цветни метали в Цумеб и ролята на Дънди Прешъс Металс може да прочетете в доклада „Мръсни ценни метали“.
