Скоро ще станат две години от посещението на „Банкуоч“ в топилна пещ за мед в Намибия и разкриването на опасна площадка за изхвърляне на арсен. През това време планирано разширяване на предприятието разкри неизвестна досега екологична информация.
Минаха около две години от публикуването на доклада на Bankwatch, който разкри как силно токсични вещества се съхраняват в опасни условия в предприятието за преработка на цветни метали в Цумеб, Намибия. В продължение на месеци операторът на предприятието – канадската минна компания „Дънди Прешъс Металс“, отказваше достъп до екологична информация за топилната пещ. Планираното разширяване на производството сега принуждава компанията да разкрие част от информацията в процес на обществени консултации.
През 2016 г. канадската компания „Дънди Прешъс Металс“ обяви плановете си да разшири дейността си в предприятието за преработка на цветни метали в Цумеб. Производството ще нарасне с повече от 50% до 370 000 тона преработен мръсен меден концентрат на година. Сега компанията се стреми към изменение на съществуващата оценка на въздействието върху околната среда, за да осъществи разширяването.
Топилната пещ и нейното въздействие
Топилната пещ в Цумеб се захранва с концентрат, идващ предимно от рудник „Челопеч” в България и мината „Коркихирка“, в която оперира „Ел Бокал“ и се намира край Керо де Паско в Перу. Първият се управлява от „Дънди“ и се финансира от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). Освен това ЕБВР подкрепя „Дънди“ с револвиращ дълг до 250 милиона евро.
Планираното увеличение на производствения капацитет ще доведе до допълнителни отрицателни последици за околната среда и здравето на населението на Намибия. Според оценката на въздействието върху околната среда за разширяването на производството, това ще увеличи емисиите на SO2 с 53%. Очаква се емисиите на фини прахови частици ФПЧ10 да се увеличат с 19%, емисиите на арсен – с 54% и емисиите на H2SO4 – с 42%. В резултат на това замърсяването на въздуха неизбежно ще се увеличи.
Разширяването на производството също така увеличава рисковете, свързани с натрупването на високо канцерогенния арсеник, страничен продукт от процеса на топене, в близко разположено сметище. Парцелът е разположен в една от най-сложните в геоморфологично отношение части на Намибия с подземни пещерни системи, които се простират на стотици километри.
През 2016 г. получихме изключително тревожни снимки и видеоклипове, документиращи бавно охлаждаща се шлака – нова практика в топилната промишленост. Горещата шлака се хвърля в двора на топилната пещ и работниците чакат да се охлади. По време на този процес токсичните изпарения на високо канцерогенния засягат работниците с много високата си концентрация, преди да се разпрострат из град Цумеб и околните села.
Споделихме документацията с ЕБВР, но не получихме отговор, който да се отнася към опасенията, които повдигнахме.
Не е моя работа
Докато ЕБВР отхвърли всичките ни искания за обсъждане на Цумеб, твърдейки, че банката не финансира проекта, запознати лица от банката ни казаха, че ситуацията в ЕБВР е много напрегната заради ситуацията в предприятието. И с право е така, защото ако не бъдат взети предвид екологичното и социално въздействие на цялата производствена верига, която финансира чрез рудник „Челопеч” в България, ЕБВР поощрява износа на най-замърсяващите части от бизнеса към места с по-ниска обществена чувствителност. Далеч от очите, далеч от ума.
След разкритията на Bankwatch от Цумеб, ЕБВР най-накрая посети мястото. Не след дълго „Дънди“ обяви, че ще затвори арсеновото съоръжение, използвано за пречистване на арсеник чрез отстраняване на всички други вещества. Почти чистият арсеник е транспортиран до Южна Африка и Малайзия, за да бъде използван за пестициди и обработка на дървесина. Затварянето на съоръжението обаче няма да разреши проблемите с купчините токсични отпадъци в Цумеб, за което трябва да се разработи дългосрочно решение.
Отговорност, изгубена по производствената верига
„Дънди“ също е скъсала с отговорностите си във всички етапи на производството. Фирмата произвежда концентрат в България. И все пак компанията избягва от отговорност за това, което се случва след това. „Луи Драйфус къмодитис“ (стоков търговец със седалище в Швейцария) купува концентрата по договор с изключителни права и го доставя на „Дънди“ в Намибия, за да го обработва, като същевременно запазва собствеността си върху всички крайни ценни ресурси.
„Дънди“ в Намибия играе ролята на изпълнител, специализиран в обработката на мръсна руда. Продуктът, излязъл от топилната пещ в Намибия, е черна мед – почти чиста мед, от която са отстранени всички токсични отпадъци и която може да бъде обработвана допълнително навсякъде по света. Никой никога няма да попита за замърсяването, което остава в Намибия.
Кой има полза от разширяването?
Кръгът от обществени коментари за оценката на въздействието върху околната среда за разширяването на предприятието приключи през май 2017 г. Оценката, извършена от международна консултантска компания, е явна крачка напред към проекта, правейки обществено достъпно въздействието на топилната пещ и нейното разширяване. (Пропуските, които сме идентифицирали, могат да бъдат намерени в коментарите ни към доклада за ОВОС.)
Когато подготвихме доклада си през 2016 г., трябваше да подредим пъзела за въздействието на Цумеб от нулата, оценявайки натрупания арсен и здравните рискове за работниците и местното население. Освен че атакува „Банкуоч“ в намибийската преса, „Дънди“ никога не коментира същността на твърденията ни.
По интересен начин докладът за ОВОС потвърждава твърденията, които направихме в доклада си от 2016 г. Освен това той показва, че дори може да сме подценили въздействието на топилната пещ и часовниковата бомба, която представляват натрупаните токсични отпадъци.
От икономическа гледна точка увеличаването на капацитета ще бъде от полза за компанията. Но от социална гледна точка ползите са незначителни, тъй като няма да бъдат създадени нови работни места. Според статистиката от предишни години, цитирана в доклада за ОВОС, цялата заетост на топилната пещ е била 667 души – много малък брой в сравнение с населението на Цумеб от приблизително 25 000 души.
С безработица в Цумеб от 36% (2012 г.) – много по-висока от 26,4% в региона Ошикото, от който е част общината, и с компанията „Дънди“, която се възползва от освобождаване от данъци, не могат да се очакват значителни социални ползи от разширяването на производството на предприятието за преработка на цветни метали.
Нашите искания
• Настояваме „Дънди“ да се откаже от плановете си за разширяване. Призоваваме акционерите на „Дънди“ да упражняват правото си да влияят върху решенията на ръководството за развитието на компанията. Вашата инвестиция е застрашила здравето на много хора. Топилната пещ не трябва да функционира при сегашните си нива на емисии, тъй като те са многократно по-вредни за работниците в сравнение с най-облекчените промишлени стандарти в световен мащаб. Разширяването ще влоши ситуацията още повече.
• Община Цумеб трябва да престане да бъде пасивен играч и да поиска от централното правителство да се намеси и да има предвид, че е налице външен мониторинг на околната среда и че има предупреждения за опасни нива на замърсяване. Призоваваме също така общината и нейните граждани да се противопоставят на разширяването на капацитета.
• ЕБВР трябва да превърне своята еднократна мисия в редовни посещения в Цумеб. По-важното е, че трябва да се възползва от своето преимущество като финансиращ орган и да държи отговорна компанията „Дънди Прешъс Металс“ за опасностите, които нанася на хората в Цумеб.