Обикновено находищата на медна руда се свързват с високо съдържание на арсен, чиито съединения са доказано вредни за човешкия организъм и околната среда. Когато подобни токсични вещества се оказват на депо за отпадъци в найлонови чували от захар, възникват редица въпроси за компаниите, приемащи за нормално такова съхранение.
Мината в Челопеч има едни от най-високите нива на съдържание на арсен в сравнение с други находища на мед по света. Високото съдържание на арсен и свързаните с това трудности по екологичното управление на този химичен елемент доведоха до строгата забрана за по-нататъшно обработване на този продукт в България след сериозната екологична авария в хвостовите басейни на комбината в Пирдоп през 1988 г.
Изчисленията от документацията по ОВОС за Челопеч през 2008 г. сочат 5-6% съдържание на арсен в сложния меден концентрат. Същият документ оценява общия резерв от арсен в находището на 99 446 тона (изчисленията са направени през 2005 г.). Описва се, че само 0,05% от арсена остава в хвостохранилищата на Челопеч (или около 50 тона), което означава, че вече години наред и години напред около 100 000 тона арсен се и ще се извличат, преработват, складират и/или се или ще се изхвърлят под някаква форма някъде другаде по света до окончателната година на закриване на мината, която се предвижда да е около 2025 г.
Понастоящем половината от обработения меден концентрат в Цумеб пристига от Челопеч, а другата половина (т.нар. концентрат от трети страни) идва от други източници, като един от тях е перуанската минна компания Ел Брокал, чийто концентрат съдържа дори повече арсен от концентрата в Челопеч.
Според презентация от 2011 г. („Пречистване на въздуха – подобрения в управлението на здравето и околната среда в минното предприятие в Цумеб”, 12.09.2011 г. от Ханс Ньолте), съдържанието на арсен в медния концентрат, обработван в пещта в Цумеб, е цели 5,2%. Твърди се, че съдържанието на арсен в концентрата от Перу е 7,2%.
Правителството одобрява
Като обяснение за съоръженията за арсен, преди тази информация да изчезне от уебсайта на компанията, успяхме да прочетем следното: „Съоръжение за преработка на арсен: Концентратите и другите вторични материали, обработвани в предприятието в Цумеб, традиционно са с високо съдържание на арсен. Арсенът преминава през пещта и се улавя от отпадъчните газове в ръкавните филтри. Прахът, събиран в ръкавните филтри, е с високи нива на арсен и се използва като суровина в съоръжението за преработка на арсен. Прахът от ръкавните филтри, който не може да се обработи в съоръжението за арсен, се изхвърля в депото за отпадъци. Съоръжението за преработка на арсен се използва за производство на арсениев триоксид от прах, събиран в процеса на претопяване. Четири единични пещи от типа „Godfrey” се използват за преобразуването на материала в арсениев триоксид, който се продава за производството на пестициди и обработката на дървесина.“
Както се разказва в списанието Ню Африкан Магазийн от януари 2014 г.: „След забраната за третирането на дървесина с арсен през 2003 г. в САЩ, пазарът на арсен се сви. В резултат ДПМ е изправена пред свръхпроизводство. Според служителя по връзки с обществеността Джим Кастелик ДПМ все още снабдява клиенти в Южна Африка и Малайзия, „но пазарът е скромен,“ казва той. В резултат на това ДПМ понастоящем е принудена да складира излишното количество произведен арсен на място в специално построен изкоп, заедно с други опасни материали, които пристигат от разрушения меден ръкавен филтър и се пакетират в големи найлонови чували, които обикновено се ползват за транспортирането на захар. „Депото за складиране е одобрено от Правителството“, заявява Кастелик пред автора на статията.
Новият изкоп, облицован с непропускливо покритие (мембрана), сега се намира много по-близо и по-високо до самия град. Макар и скрит зад малкото възвишение зад Цумеб, той се вижда ясно на карта на Google Earth. Детайлният преглед показа, че заради безпощадното слънце в Намибия, найлоновите чувалите са разядени и са започнали да се разкъсват.
Проблем и с малкия капацитет
Капацитетът на арсениевия завод е много по-малък от пристигащите количества. Много от приложенията на арсена, свързани с обработването на дървесина и в селското стопанство, понастоящем са в процес на глобално поетапно извеждане от употреба поради нарастващото притеснение от вредното въздействие на арсениевите съединения, използвани в тези индустрии.
Сметището, където се изхвърля опасният материал (наричан от компанията по мек начин, „ръкавен прах“) се запълва с голяма скорост. Депото за опасни отпадъци – от това, което се вижда от разстояние – разполага с мембранова изолация на дъното, но не е покрито отгоре. Бившите работници обясниха как арсениевият прах се пълни в найлонови чували, които вероятно се събират в по-големи чували. Големите чували не са изработени от специален материал – те всички са с надпис “Hullets – White Sugar” („Хълетс – бяла захар“) и научихме, че те се снабдяват от местен склад. С голяма сигурност можем да твърдим, че това не е подходящо депо за изхвърляне на токсични отпадъци, както и че не може да представлява дългосрочно решение за изхвърляне на арсен.
Имало е прекалено много случаи на компании, които просто изоставят дадено място и оставят токсичните отпадъци след себе си, така че намибийското правителство не трябва с лекота да приема обещания за решаване на проблема в бъдеще. Следва да бъде въведен по-строг план за управление на арсена, който да бъде публично достояние. Има нужда от допълнителна информация относно това защо чувалите са заровени в пепел от преработването на метали в пещта, и как това съответства на бъдещите планове за почистване на мястото.
Част от арсена се оставя в обикновения хвостов басейн, където се „гаси“ с напояване със солен разтвор (NaCl). Арсениевият триоксид не е единственият страничен продукт на завода, но също така и нерафиниран арсен, който е пряк резултат от процеса на топене в пещите. Освен екологичните и здравни проблеми, причинени от арсениевото сметище, тази дейност пряко нарушава Конституцията на Република Намибия, чл. 95 за повишаване на благосъстоянието на хората посредством „…в частност, Държавата прилага мерки срещу изхвърлянето или рециклирането на ядрени и токсични отпадъци на територията на Намибия“.
Освен това изключително сериозна загриженост представлява фактът, че дори това сметище изчерпва своя капацитет. Това е видно от снимки, които показват депото в началото на 2012 г., после през 2013 г. и сега през 2015 г.
Друг въпрос е надвиснал по отношение на удвояването на капацитета на пещта: когато ограничението върху количествата на обработвания концентрат падна през декември 2013 г., капацитетът на завода беше увеличен от 100-130 000 тона концентрат на година на 240 000 тона.
Прогнозите са, че това увеличение скоро ще достигне 2600 00 тона на година (макар че ДПМ е постигнала до около 200 000 тона реална обработка на концентрат към настоящия момент). За нас остава мистерия как държавата е позволила това увеличение без всякакви екологични подобрения, като се има предвид, че това може само да доведе до повишени нива на замърсяване.
Въпросът, който задаваме към ДПМ в доклада „Мръсни ценни метали“, е прост: какво следва? Как компанията планира да съхранява арсена след като се запълни мястото в настоящото сметище? Имайки предвид темпото, с което се запълва това депо, ние считаме, че капацитетът ще е изцяло запълнен след по-малко от година.